Европейската комисия ще въведе ответни мерки през следващата седмица в отговор на американските мита върху вноса на алуминий и стомана, докато отговорът на въвеждането на мита върху автомобилите и реципрочните мита от 20 процента върху голям брой продукти ще последва анализ и консултации с държавите членки.

Решението за 25-процентни мита върху вноса на алуминий и стомана в САЩ от цял свят е в сила от 12 март, а 25 процента за всички автомобили и авточасти, които не са произведени в САЩ, от 3 април.

На 2 април американският президент Доналд Тръмп обяви реципрочни мита, минимум 10 процента за всички, и дори по-високи мита за около 60 държави, които ще влязат в сила от сряда, 9 април. Той въведе мита от 20 процента за Европейския съюз и 34 процента за Китай, но също така и 33 процента за Македония.

Все още не е ясно дали обявените мита ще останат постоянни или са част от тактика за получаване на отстъпки. Тръмп каза, че митата ще му дадат „голяма сила за договаряне“.

До средата на миналата седмица Комисията се консултира с държавите членки относно ответните мерки на американските мита върху стоманата и алуминия и се очаква решение да бъде взето в сряда и да влезе в сила на 15 април.

Решението се взема по предложение на Комисията в рамките на процедурата по комитология, което на практика означава, че Комисията може да вземе решение, ако квалифицирано мнозинство (55 процента от държавите членки, представляващи най-малко 65 процента от общото население на ЕС) не се противопостави на него. В случай че няма квалифицирано мнозинство за или против предложението, Комисията може да вземе решение самостоятелно.

Комисията обяви пропорционален отговор до 26 милиарда евро, което съответства на икономическия обхват на американските мита.

Относно ответните мерки на американските мита върху автомобилите и авточастите и реципрочните мита от 20 процента, Комисията посочва, че няма да бърза, че иска да анализира всичко в детайли.

Комисията не иска да казва какви мерки може да предприеме и подчертава, че „всичко е на масата“.

„Всички опции са на масата и не искаме да спекулираме какво ще направим“, каза пред репортери високопоставен служител на Комисията, пожелал анонимност. В същото време ще се внимава всички ответни мерки да бъдат възможно най-болезнени за САЩ и в същото време да нанесат възможно най-малко щети на Европа, т.е. да се въведат мита върху американски продукти, за които има алтернатива.

„Няма да налагаме мита върху продукти, които не произвеждаме, докато американците въведоха мита, например, върху кафе или банани, които изобщо не произвеждат“, каза неназован представител на Комисията. Той добави, че европейците имат алтернативи, например за мотоциклети „Harley Davidson“, дънки „Levis“ или соя.

Според първоначалните оценки на Комисията, реципрочните мита от 20 процента се прилагат за около 290 милиарда евро европейски износ за САЩ, което би донесло на американците доход от 58 милиарда евро.

При автомобилите и авточастите, които ЕС изнася в размер на около 66 милиарда евро, доходът от мито от 25 процента би възлязъл на 16,5 милиарда евро, докато при износа на алуминий и стомана в размер на 26 милиарда евро, доходът от мито би възлязъл на 6,5 милиарда евро.

Като цяло допълнителните американски мита се прилагат за стоки на стойност около 380 милиарда евро, което е около 70 процента от общия износ на ЕС за САЩ. С това Съединените щати биха постигнали митнически приход от 81 милиарда евро годишно, вместо сегашните 7 милиарда евро. Но сумата от около 80 милиарда може да бъде достигната само ако обемът на търговията остане същият, което не е логично да се очаква, тъй като обемът на търговията намалява с митническите бариери.

Комисията има изключителна юрисдикция върху външната търговия и държавите членки не могат директно да преговарят с администрацията на Тръмп. В същото време трябва да се внимава тежестта на ответните мерки да бъде разпределена равномерно, тъй като не всички членове са еднакво зависими от търговията с американския пазар.